Скоростта на технологичното развитие обаче не трябва да се подценява. През последните години капацитетът на батериите и скоростта на зареждане се подобряват непрекъснато. Въпреки че високите инвестиционни разходи за батерии и инфраструктура за зареждане първоначално ще възпрепятстват разпространението на практика, инвестициите могат да се изплатят за няколко години благодарение на финансовите стимули и използването на евтина електроенергия, произведена за собствени нужди. Понастоящем един земеделски стопанин би трябвало да инвестира 40 000 евро в собствена инфраструктура за зареждане.
2. Задвижвания с водород
Понастоящем използването на водород с горивни клетки като алтернативна задвижваща система в селското стопанство е нереалистично. Селскостопанските машини се нуждаят от голяма мощност за кратко време – горивната клетка не е предназначена за това. Въпреки това използването на водородни двигатели с вътрешно горене би било възможно в бъдеще. За разлика от електрическото задвижване, това би имало предимството, че съществуващото задвижване на селскостопанските машини би могло да бъде запазено по същество, дори ако, разбира се, трябва да се монтира друг двигател. Превозът на водород обаче изисква десет пъти по-голям обем на резервоара в сравнение с досегашната конфигурация или често зареждане. Допълнителното пространство за инсталиране би променило изцяло настоящата архитектура на машината. Допълнителни предизвикателства са свързани с инфраструктурата и логистиката: изграждането на собствена станция за зареждане с водород е изключително скъпо в сравнение с дизелова станция за зареждане. Понастоящем едно земеделско предприятие би трябвало да инвестира около 800 000 евро. Освен това водородът ще трябва да се доставя много често в стопанството, за разлика от електричеството от контакта.









